Начало‎ > ‎Актуално‎ > ‎

Атопичен дерматит

Атопичен дерматит

            Какво представлява атопичния дерматит?

            Атопичният дерматит (АД) е хронично, възпалително, кожно заболяване, което се характеризира със сърбящ обрив с типична локализация, генерализирана сухота на кожата и фамилна обремененост. АД е част от т. нар. атопична диатеза или атопичен синдром, включващ освен кожните симптоми, алергични прояви от страна на дихателната система (алергичен ринит, астма), очите (алергичен конюнктивит), имунологични отклонения (увеличени имуноглобулини от клас IgE) и специфични характерови особености. Характерен феномен е атопичният марш, а именно преминаването на симптомите от едни органи и системи в други. Така например, кожната симптоматика може да отзвучи, а вместо това пациентите да развият алергичен ринит или астма.

           

            Колко често е заболяването?

            Заболеваемостта от АД нараства през последните десетилетия, като честотата на болестта варира между 15% и 30% при децата и между 2% и 10 % сред възрастните. Факторите, на които се дължи тази тенденция са разнообразни и съществуват различни хипотези, които обясняват този феномен- хигиенна хипотеза, урбанизацията, по-голямата честота в индустриализирания свят. Напоследък АД е една от най-честите диагнози, поставяни от дерматолозите в техните амбулаторни практики.    

 

            Кои са причините за атопчния дерматит?

            Единствена причина за появата на АД не може да се открои. Етиологията (причините за възникването) са комплексни и включват:

  • генетични фактори: отдавна е установена наследственост при АД. Вероятността да се роди дете от родители с АД е много по-голяма, отколкото тази при здрави родители.
  • нарушение на кожната бариера: при голям процент от болните се открива мутация в гена за филагрин – белтък, участващ при изграждане на кожната бариера. От тук и непълноценната кожна бариера е причина за сухотата на кожата. Наши проучвания от 2009 г. показаха, че нарушената кожна бариера  води и до по-лесното проникване на иританти (детергенти, сапуни, перилни препарати) и алергени през кожата и следователно са в основата на развитието на контактен дерматит при пациентите с АД.
  • имунологични отклонения: такива се наблюдават при пациентите и са свързани с увеличени нива на имуноглобулини от клас IgE, които обуславят алергичните реакции към храни, лекарства, акарите от домашния прах, полени и др.
  • инфекции: доказано е, че върху кожата на болните с АД лесно  може да се засели микроорганизъм – Staphylococcus aureus. Това влошава хода на заболяването и може да доведе до поява на нов тласък, тогава когато АД е в ремисия
  • роля на пробиотици: тя остава противоречива. Според някои проучвания децата на майки, консумирали пробиотици по време на бременността, развиват по-рядко АД през първите години на детството. Други автори отричат това схващане.

  

            Как изглежда атопичния дерматит?

            Заболяването има разнообразни клинични симптоми, в зависимост от възрастта и други фактори.

            По време на кърмаческия период кожните обриви са сърбящи и са с характер на екзема. Ангажират кожата на лицето (бузи), тялото и крайниците. Обикновено, кожата под пелените е пощадена. Характерна е и сухотата на кожата като цяло.

            През детството обривите се ограничават най-често до гънките (задколенни, лакътни), кожата на врата, а сухотата на кожата е генерализирана.

            При възрастните водеща е сухотата на кожата. Обривите често се разполагат по дланите, както и свивките на крайните. 

            Кожата на АД е подходяща среда за развитие на някои усложнения: генерализирана херпесна инфекция (екзема херептикум), разпространение на заразни молуски по кожата, инфектиране със Staphylococcus aureus, както и обхващане на цялата кожа от екземата – еритродермия.            

            Ходът на АД е непредвидим и заболяването протича с влошавания и ремисии. Спонтанно подобрение може да настъпи след кърмаческия период и след пубертета.

           

            Как да се грижим за кожата при атопичния дерматит?
            От съществено значение е обучението на родителите за адекватната грижа за кожата на детето и поддържането и в хидратирано състояние. Важно е къпането да не се извършва с много гореща вода, а по време на баня да се използват омазняваши, специализирани козметични масла за къпане и вана. Задължително е приложението на емолиент (хидратиращ крем или мляко) след всяко къпане. Изборът на такъв  специфичен, в зависимост т състоянието на кожата, сезона, твърдостта на водата и др. Това може да се прецизира от лекуващия дерматолог.

            Други общо-профилактични мерки включват носенето на памучни материи, употребата на овлажнители за въздух, защитни кремове за ръце при възрастните и др.

            Диета при атопичен дерматит

            Въпросът за диетата при АД е широко дискутиран. При обрив в областта на лицето е желателно избягването на кожния контакт с дразнещи храни като домати и цитруси. Избягването на конкретни хранителни продукти (мляко, ядки, шоколад) е противоречиво. Според някои автори ограничаването на тяхната употреба подобрява състоянието на пациентите. Други отричат връзката на диетата с тежестта на АД. Желателно е провеждане на алергологично тестуване и детайлно изясняване на връзката на консумация на дадена храна и влошаването на заболяването. Единствено след сигурно установяване на причинно-следствена връзка между консумацията на дадена храна и влошаването на АД, е желателно ограничаването на приема на този хранителен продукт.

            Последната новост в тази област е положителното влияние върху заболяването на приема на пробиотици. Също така, майки, които са приемали пробиотици по време на бременност раждат деца с по-нисък риск от развитие на атопично заболяване.   

 

            Как лекуваме атопичния дерматит?

            Диагностицирането и лечението на АД се извършва от специалист по кожни болести – дерматолог. Основната цел на лечението е постигането на най-продължителна ремисия. Във връзка с това от скоро се възприе нова стратегия в терапията на АД – проактивно лечение. Същността на този метод е продължаването на локалното лечение, дори и след преминаването на видимите клинични промени (екземата), но в много по-рядко приложение на лекарствата, например само два пъти седмично. Основните локални средства, които намират място в терапията на АД са кортикостерпидите и калциневриновите инхибитори (такролимус, пимекролимус). Сред обществото съществува страх от приложението на локални кортикостероиди, т.нар. кортикофобия. Важно е, обаче, да се знае, че разумното им приложение под контрол на лекуващия дерматолог е безопасно и не крие рискове за пациента. Успоредно с локалните лекарствени средства, от първостепенна важност е хидратирането и омазняването на сухата кожа на пациентите с АД (виж по-горе).

            При тежките случаи е уместно включването на системни кортикостероидни и други имуномодулиращи средства. Приложението на антибиотици е целесъобразно при вторична бактериална инфекция (най-често със Staphylococcus  aureus). Успех има и приложението на фототерапия с ултравиолетова светлина. Български принос е високопланинското климатолечение (над 1600 м надм. височина), при което се отчита значително подобрение не само на АД, но и редица други алергични кожни заболявания. 

Comments