Начало‎ > ‎Актуално‎ > ‎

Сухата кожа

Суха кожа – причини и начини за повлияване

Сухата кожа (xerosis cutis) е чест проблем, който среща при над 30% от населението. Медицинското значение на състоянието се състои в усложненията, до които може да доведе, а именно възникване на екзема (дерматит), както и колонизирането на кожата от различни микроорганизми – бактерии и гъбички.

При някои пациенти, сухата кожа е симптом на генетични или хронични кожни заболявания, например екзема, псориазис, контактен дерматит. В други случаи, това е състояние, което някои са изпитали епизодично в живота си. Тежестта на заболяването е различна, но основните симптоми са сходни при различните случаи.

Кожата на човек е изложена на относително „сухите” условия на заобикалящата среда. Разпределението на водата в епидермиса не е хомогенно. Съществуват няколко естествени механизма, които осигуряват естествената хидратация/ овлажняване на кожата

-    организацията на роговия кожен слой по модела на „тухли” (корнеоцитите, обградени от тяхната вроговена обвивка) и „цимент” (междуклетъчните липиди, които отговарят за пропускливостта на вода и микроелементи през stratum corneum). 

-       естествения овлажняващ фактор (ЕОФ) – комплекс от силно хигроскопични молекули- аминокиселини (основно получени при езимното разграждане на белтъка филагрин), соли, урея и други микроелементи, които задържат вода в епидермиса

-          ендогенно синтезирания глицерол

 

Суха кожаосновни причини

Сухотата на кожата възниква при нарушение на някой от физиологичните механизми, отговорни за поддържането на влажността на кожата и разгледани по-горе. Не съществува точна дефиниция за „суха кожа”, но в по-общ смисъл, това е обединяващо понятие за състоянията, при които се наблюдава намалена влажност (хидратация) на кожата.

Суха кожа може да се наблюдава при физиологични състояния, както е случая с новородените и стареещата кожа. По време на бременността също се наблюдава суха кожа. Ксерозата на кожата се диагностицира клинично най-често в определени анатомични зони - подбедриците, екстензорните повърхностни на крайниците, страничните части на трункуса и зоната около очите. Някои процедури, като честото (неколкократно дневно) къпане, особено с много гореща вода, контакта с детергенти и агресивни измивни средства, употребата на дезинефектани с алкохолна основа, предразполагат към сухота на кожата. В допълнение, някои външни фактори могат да допринесат за влошаване на състоянието - зимен сезон, студен и сух климат, прекалено и продължително слънчево излагане и употребата на климатици и отоплителни системи, изсушаващи въздуха.

Сухота се наблюдава и при някои системни заболявания, например хипотироидизъм, диабет, нарушение в обмяната на витамин А, състояния на недохранване и др. Редица кожни заболявания протичат със сухота на кожата- атопичен дерматит, ихтиози, някои екземи, както и някои вродени синдроми. Употребата на някои медикаменти (диуретици, спазмолитици, антихистаминови средства) също се асоциира със сухота на кожата.

 

Суха кожа - как да я разпознаем?

Пациентите със суха кожа се оплакват от стегнатост, опънатост, грубост, дискомфорт и сърбеж в засегната зона. Тези оплаквания често се провокират от различни фактори като например след баня, дълго излагане на слънце и вятър. Обективно лекарят може да наблюдава някои обективни признаци на сухота на кожата: груба, неравна кожна повърхност, напукване на кожата, зачервяване, образуване на фини фисури, загрубяване на кожния релеф.

 

Лечение и профилактика на сухата кожа    

            То е комплексно и включва различни подходи. От съществено значение е избягването и редуцирането на факторите, които провокират и/или влошават състоянието. Затова, например, е желателно къпането да не се осъществява с много гореща вода (допълнително изсушава кожата) и да  е с продължителност не повече от 15 минути, един път дневно. За предпочитане е употребата на неагресивни измивни средства с рН близо до това на кожата (а не силно алкални сапуни), които оставят усещането за наличието на хлъзгав филм на повърхността на кожата след изплакването им. След баня е нужно кожата да се овлажни допълнително с хидратиращи козметични продукти. Употребата на овлажнители за въздух е препоръчителна за помещения с централна климатична инсталация или друга, която води до значително изсушаване на въздуха. Оптималната влажност на въздуха за помещения е от 40 до 60%.  

      В дермато-козметологичната практика все по широко се използват продукти, които повишават хидратацията на кожата, известни като овлажняващи или хидратиращи средства. Търсенето на такива продукти нараства значително през последните години. Проучване в САШ установява, че хидратиращите продукти са най-изписваните от дерматолозите локални средства след локалните противовъзпалителни лекарства и хидрокортинзона. Употребата на козметични средства за хидратиране на кожата играят важна роля в лечението и профилактиката на кожната сухота. 

Comments